Една българка: В САЩ осъзна, че образованието у нас е на много високо ниво

Много неочаквано е да видите изразите мolq и bozhe moi в американска книга. Или пък в сюжета да има българки, имигрирали в Ню Йорк. Това са малка част от българските детайли в интригуващия първи роман на писателката Даниела Петрова Her daughter’s mother („Майката на дъщеря й“).

Дебютният й роман се прие с голям интерес от американската публика и бе препоръчан от списание „Тайм“, списанието на Опра Уинфри, телевизия NBC, много от най-изявените имена в жанра на психологическия трилър и други.

Книгата се появи на пазара на 18 юни на английски език, като в бъдеще ще излезе и на български в България. Разпространява се в големите книжарници или онлайн – в „Амазон“ и големите търговски вериги, пише BG-VOICE.

„Още се вълнувам, като видя книгата в книжарниците, дори и на снимка“, казва талантливата писателка. „Честно казано, чувството, когато я видях за първи път, беше много сюрреалистично. Като сън. Един невероятен сън, зa който съм мечтала от дете“, допълва тя.

Петрова идва в Щатите през пролетта на 1995 година. „Беше голям културен шок. Не знаех какво е кредитна карта, не бях работила с компютър и дори не бях чувала за интернет и имейл. Международните разговори бяха много скъпи и си позволявах да се обаждам на нашите само веднъж на две седмици. Повечето пъти пращах писма, които отнемаха по две седмици в едната посока. Сега е много по-лесно да се поддържа връзка със Skype и Facebook“, спомня си българката и не пропуска да отбележи, че България винаги е била и ще бъде в нейното сърце.

Животът на Петрова в България също не е бил лек. „Израснах в София. Родителите ми бяха разведени и ние с майка живеехме с баба ми, дядо ми и вуйчо ми в едностаен апартамент в една стара кооперация в „Банишора“, където нямаше парно и топла вода“, споделя тя. „И до ден днешен няма“, продължава Петрова. Като единствено дете и единствена внучка е била отгледана с любов и внимание.

Училището й върви много и това й помага в бъдеще, а когато била приета в Колумбийския университет, осъзнава, че образованието в България е на много високо ниво.

„Започнах да пиша стихотворения в трети клас. Имахме задание в училище да научим стихотворение за децата партизани но аз забравих да се подготвя. Сетих се чак вечерта, като си легнах. Реших да измисля едно стихотворение сама. Не можах да повярвам, когато на другия ден го изрецитирах и никой не позна, че не е истинско. Много ми хареса и продължих да си измислям стихчета. Като тийнейджърка започнах да пиша разкази“, разказва писателката.

Докато добие смелост в Америка и започне да пише, Петрова преминава през нелекия път на много други български имигранти. Отначало работи като детегледачка и чистачка, докато следва философия в Колумбийския университет. Вземала е и допълнителни уроци по английски в един от центровете на YMCA (центрове за подпомагане на младежите). После става асистент в една от библиотеките в Ню Йорк, където има възможност напълно да се потопи в богатството на английския език. Работила е и като консултант в Световната банка.

Първите й опити в писането са есета и кратки разкази. Някои от тях са публикувани в „Ню Йорк таймс“ и „Вашингтон пост“. „Имам едно есе в „Ню Йорк тТаймс“ по темата за трафика на момичета в Тайланд. Бях изпратена там от вестника с една организация, която се бори срещу трафика. Имам есета и статии на различни теми в други вестници и списания, а също така и разкази, и стихотворения в литературни журнали“, уточнява Петрова.

Книгата Her daughter’s mother се появява след тригодишен труд. „Много беше важно за мен България да присъства в нея“, казва с вълнение Петрова.

Сюжетът ни пренася в живота на две български имигрантки в Ню Йорк. Едната е на средна възраст (Лана), едната е по-млада (Катя), присъства и образът на комунистическа България. Третият основен персонаж е партньорът на по-улегналата жена Лана Тайлър. Линията на разказа се завърта върху изконната тема за майчинството и жертвоготовността на майката в името на нейното дете. Основен момент е невъзможността на Лана да има деца и решението й да ползва донор на яйцеклетка. Загадъчното изчезване на по-младата девойка Катя пък поставя главната героиня Лана пред редица изпитания. Разказът е поднесен от първо лице от гледна точка на всеки един от персонажите.

Темата за безплодието е позната на Петрова от личен опит. „С бившия ми съпруг пробвахме с години за дете и опитахме различни лечения, включително и инвитро с яйцеклетка от донор. Така и не се получи, но от този опит се роди идеята ми за романа“, споделя авторката.

„През последните години работих като журналист на свободна практика и често интервюирах артистични личности, включително българската оперна звезда Соня Йончева и скулптора Кристо. След едно интервю с една от моите учителки, авторката Къртис Ситенфелд, тя ме попита по какво работя и аз й казах за романа си. Тя ми препоръча няколко агенти, които биха се заинтересували. Първата агентка, с която се свързах, хареса книгата и след три редакции я продаде на издателство „Пътнам“. С редакторката в „Пътнам“ направихме още две редакции. В наши дни един писател има много работа извън самото писане, за да помогне с промоцията на книгите си. Социалните медиите са много важни – Facebook, Instagram, Goodreads, BookBub. Също така интервюта по вестници и списания, радио и, ако си късметлия, телевизия. Да не забравяме изяви по книжарници, библиотеки и клубове за книги както и фестивали на книгата“, издава детайли от кухнята сънародничката ни.

В момента Петрова работи по втория си роман, който е също психотрилър и в който също ще има български елементи. „Действието се развива в Ню Йорк през 90-те години на миналия век и е за една българска емигрантка“, разкрива тя.

В свободното си време талантливата ни писателка обича да чете, да се среща с приятели, да ходи на театър, кино, концерти, или изложби, да се разхожда в парка, както и да кара колело и да практикува йога.